Нелицеприятно
Цитатът:
„Ройтерс нарече българската образователна система „остаряла, непродуктивна и неспособна да подготви квалифицирана работна ръка”. „Дойче веле” констатира „катострофален срив на образователната система във всичките и степени”. Изследване на PISA откри, че „41% от учениците са под критичния праг на грамотност”. Същото изследване оповести, че резултатите на нашите ученици по четене, математика и природни науки са сред най-лошите в Европа (само Албания се подрежда след България). Класация на webometrics праща най-престижния български университет, Софийския, на 777 място в света. Останалите са под позиция 1000.
Тези факти трябва да отрезвят дори и най-големите оптимисти за състоянието, развитието и близкото бъдеще на българското образование. Българският образователен продукт не отговаря на съвременните изисквания и не може да се конкурира с бързо прогресиращите образователни модели на развитите страни.
Как се стигна до тази тъжна реалност?“
е от тревожна публикация на един учител от Ловеч.
http://eratosten.wordpress.com/2011/02/03/ботев-мани-ги-тия-те-даже-не-играят-в-б-г/
Учителят продължава:
Как се стигна до тази тъжна реалност?
Най-вече с отказ от истински реформи. Българското образование загуби много в годините на прехода. Почти десетилетие тази социално важна дейност бе извън обсега на обществените и политически интереси. Развиваше се по инерция със занижен контрол и държавни изисквания. Политиката на анонсирани реформи започна едва след 2000-та година. Създаде големи обществени очаквания, но направи страхливо малки стъпки. В какво се изрази реформата? Например в написване на нови учебници по стария кабинетен принцип, без мнението и участието на учителите . България създаде по-скъпи, по-красиви, но неефективни учебници - изобилстващи от научни факти, с минимални възможности за развитие на социални или практически умения. Друга реформаторска стъпка бе въвеждането на общо и задължително външно оценяване за степен – четвърти, седми, дванадесети клас. Изпитите след основно и средно образование постепенно се наложиха като вход за профилираните или висшите училища. Тези изпити , обаче, не покриха очакванията. Вместо да отсеят знаещите и можещите, те се превърнаха в своеобразно състезание за себедоказване между училища и Инспекторати по образованието. Допусна се опорочаване на организацията , особено в училищата с по-слаби ученици, където се толерира преписване, подсказване и всякакви форми на манипулиране на резултатите. В битката за оредяващите ученици опитите за лъскане на имиджа са разбираеми. Още повече, когато не се санкционират от органите, контролиращи образованието (споменатите инспекторати). Прибавете неописуемо девалвиралите скали за оценяване, позволяващи на зрелостник да вземе тройка с 23 точки, а отличен резултат с едва 77%. Както и натискът, окзван върху оценяващите зрелостните работи, за да се минимизират слабите резултати. Смея да твърдя, че занижените критерии и пропуканата организация скриха, чрез външното оценяване, тоталния срив на българското образование.
Съдържанието на посочените външни оценявания са най-силното доказателство за отказа от реформи. Българските матури, зрелостни или малки (след 7-ми клак) проверяват зазубрени факти и елементарни умения. Всъщност, друго не може и да бъде, след като българското образование продължава да пълни главите на децата с никому ненужни понятия, наименования и числа, вместо да развива комуникативни умения, социална отговорност, аналитичено мислене, способност за адекватни реакции в конкретни житейски ситуации. Така напускайки училище българските зрелостници се чувстват безпомощни да взимат самостоятелни решения, да отстояват позиции, да работят екипно, да изследват и откриват. Все практически умения, култивирани в училищата на водещите европейски държави и развития свят. Скучни факти и учебници, отегчителни образователни методи и безинтересни учебни часове. Чудно ли е, че децата не са концентрирани по време на занятията и нямат мотивация да учат?
Надали мога да се разгранича от написаното, което си позволих да прехвърля тук.